Каменни свидетели на бурни времена - нашата обиколка на манастири из България

За българите техните православни манастири и църкви са нещо повече от места и символи на тяхната религия. Манастирите в частност се разглеждат в цяла България и като исторически ядра, а в някои случаи и като живи места на българската култура, които са се запазили и до днес. Разположени предимно в планините на страната, крепостите и крепостите на християнската набожност имат важен принос за просперитета и развитието на страната от ранното Средновековие насам. През дългия период на османското владичество те се превръщат и в центрове на съпротива, които поддържат светлината на българската независимост дори в тъмната нощ на турското потисничество.

Последвайте ни на кратка обиколка на манастирите из България. Открийте завладяващия, колоритен и уникален в архитектурно отношение свят на българските манастири и научете повече за тяхната история, художествените им съкровища и значението им днес като съзерцателни и туристически забележителности.

Днес в България все още има около 120 манастира. Разпръснати из цялата страна, някои от тях все още се обитават от монаси, които продължават да практикуват своите ритуали, непроменени през вековете, пеейки своите химни в свещените подземия и над слънчевите скални възвишения. Други пък са изоставени от дълго време, обитавани само от отшелник или отшелничка, ако изобщо ги има. Всеки от тези манастири е толкова елементарна част от българската народна култура, защото всички те са сред малкото константи в бурната и променяща се история на България. Най-старите манастири са по-стари дори от самата България. Още през III в. от н.е. - повече от двеста години преди първото основаване на Великата българска империя през 632 г. - християни от Близкия изток пристигат на територията на днешна България като част от преселението на народите. Сред тях имало много особено благочестиви мъже, които търсели уединени места, където да основат религиозни общности, за да се посветят изцяло на богослужението, изучаването на свещените писания и добродетелите на труда и молитвата. След дълъг период на пътувания те открили това, което търсели, в дивите и по онова време често напълно недокоснати пейзажи на българските планини с техните естествени пещери.

В началото на Средновековието много от тези първоначално съвсем малки общности вече са се превърнали в проспериращи абатства, които подчертават значението си с понякога величествени сгради и укрепления, както и със сложния дизайн на църковните си интериори, и все повече се превръщат в икономически и културни ориентири за селата и населените места в околността. С течение на времето монасите също се превръщат от богобоязливи и начетени хора в своеобразни практически и духовни многознайковци. Земеделците и обикновените хора от селото са водели при тях болни хора за лечение и са се учили от тях на билколечение, дестилация и консервиране на различни храни.Двамата монаси са и тези, които дават на българите собствена писменост. Около 900 г., по предложение на император Константин, двамата братя Методий и Кирил създават своя собствена система от знаци за записване на славянските езици - кирилицата, която е независима от гръцката писменост. Освен това в манастирите с православна иконография най-късно от 1000 г. се развива сакрална културна техника за почитане на светците и илюстриране на библейски сюжети. Манастирите, особено тези, които се намират в близост до градовете, функционират и като процъфтяващи университети за изкуства, литература и науки и по този начин дават решаващи импулси за формирането на високото средновековно българско общество, което преживява разцвет между XII и XIV в.В разгара на Средновековието българските манастири отдавна са се превърнали в самостоятелна референтна система, дълбоко вкоренена в българската нация. Управлението на османските съседи над България, започнало в края на XIV в., обаче води до рязко прекъсване. Цезура, която щяла да продължи повече от пет века и по време на която окупаторите все по-открито възпрепятствали изповядването на християнската религия и потискали българите с драконовски тормоз като кръвния данък - предаването на първородните деца на турската армия.

Много манастири са разрушени по време на османската окупация на България. Като мюсюлмани чуждите владетели не мислят много за християнските общности по онова време. От друга страна, манастирите били трън в очите им като центрове на упоритата, дългогодишна и страстна българска съпротива. Мнозинството от православните монаси и попове, преди всичко българи, нямали никакво намерение да се подчиняват на османците, които били от друга вяра. Упорито и независимо от репресиите и заплахите, те настоявали на ролята си на духовни и културни водачи на българския народ, който им се отблагодарявал с пламенна преданост. Въпреки многовековното чуждо владичество и културно потисничество, тази упоритост запазва до днес почти всичко, което характеризира българските традиции и страната България като цяло.

Translated with DeepL.com (free version)

Едва през 1878 г., след многобройни въстания и сражения, България най-накрая получава своята независимост от Османската империя. Но с Балканските войни и македонския въпрос, Първата и Втората световна война и последвалата фаза на комунизма в България, манастирите в частност отново трябвало да преживеят трудни времена. През антирелигиозните десетилетия на съветското управление много църкви и манастири са разрушени, зазидани или стават жертва на комунистически проекти за престиж - като църквата в село Запалня в Долината на розите, която е потопена в язовир. С раждането на нова България в края на ХХ в. обаче настъпва време, в което манастирите могат да се радват на обща и държавна популярност като символи на културната идентичност.

Ако искате не само да прочетете за богатата на събития история на България и нейните манастири, но и да я преживеете лично, препоръчваме ви да следвате нашия маршрут с малки манастири, представен по-долу, при следващото си пътуване до България. За отправна точка сме избрали село Басарбово в североизточната част на страната, близо до границата с Румъния.

Близо до това село, в долината на река Русенски Лом, в средата на южното подножие на Стара планина, се намира Басарбовският пещерен манастир, посветен на Свети Димитър Басарбовски. Ефектно вграден в планината и нейните естествени пещери, камбанарията му, сгушена в скалите, е абсолютно задължителна за посещение. В тучния зелен двор на манастира, до който се стига по издълбани в скалата каменни стъпала, има кладенец, за чиято вода се твърди, че има лечебна сила. Разглеждането на пещерния манастир със скалната църква и многобройните му тераси, свързани със стълби директно в скалата, само по себе си е незабравимо преживяване. Днес тук живее само един монах, който е последният пазител на манастира и пазител на православната традиция. Въпреки това обектът, включително забележително разнообразните му емблематични стенописи, украсяващи екстериора на различни сгради, е много добре запазен и поддържан.

Легендата разказва, че сегашното място на манастира е служило за дом на духовната общност на ранните християни, но след това е било изоставено за дълго време, докато накрая свети Димитър Басарбовски не го открил, докато пасял козите си, и не го възобновил в духа на монашеското служение на Господ. Манастирът Басарбовски е споменат за първи път в документ като селище в османски данъчен регистър от XV в.

Не по-малко вълнуващо и по свой начин още по-примитивно преживяване е посещението на скалните църкви в Иваново, които се намират само на 15 км от Басарбово и са обявени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1976 г. Тук терминът „скална църква“ оживява ярко, защото въпреки обработката и приспособяването им от човека, пещерите, проектирани като олтарни, функционални и общи пространства, изглеждат до голяма степен сурови и естествени. Многобройните стенописи, някои от които датират от времето на първото заселване на тези пещери от сирийски отшелници през XII в., са уникални в света и разкриват един много ранен етап в развитието на православната иконография. Най-важната и централна църква в ансамбъла от скални църкви е скалната църква на Дева Мария.

Също в южната част на Стара планина, само на седем километра от Велико Търново, старата столица на Второто българско царство, се намира Преображенският манастир, посветен на Преображение Господне. Разположен непосредствено върху стръмна скала, целият блясък на православната монашеска култура се разгръща в група уникални в архитектурно отношение сгради, които се вписват ефективно в суровия пейзаж. Инвентарът на манастира включва занаятчийски съкровища с неизмерима стойност, включително многобройни фолианти, изписани и илюстрирани на ръка от монасите преди изобретяването на печата.

Съзерцателната атмосфера на мястото е жива и до днес, манастирът и заобикалящата го природа, планини и гори вдъхват някакво споделено монашеско спокойствие, което се съчетава очарователно с мекия южноевропейски климат и богатата флора и фауна.

В Рила планина, разположена в Югозападна България, се намира Рилският манастир, който е бил епицентър на манастирската съпротива по време на османското владичество. Основан през X в., той все още се смята за най-важния и най-големия манастир в страната и е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В хода на своята история Рилският манастир е разрушаван няколко пъти, за последен път при пожар през 1833 г. Сегашният му вид съответства на новото строителство от 1834 г. Само една сграда, известната кула Хрельо, датира от първоначалния период на строителство. Освен внушителния му вид на фона на Рила планина и ненадминатата му архитектура, най-голямата забележителност на манастира са иконостасът и притворът в главната църква, които според единодушното мнение на изкуствоведи представляват цялостна и многостранна панорама на българското изкуство през XIX век. Сред сюжетите, тематизирани от художниците, има сцени, които се отнасят пряко до обновлението на българската нация по това време, до борбата срещу турското робство.Затова за почти всички българи Рилският манастир е символ на националната им идентичност, на устойчивостта на българската душа. Колкото и често да е бил разрушаван, потискан или опожаряван, той винаги е възкръсвал като феникс от пепелта. Още повече че първите му основи са положени на мястото на пещерата, в която известно време е живял не кой да е, а свети Иван Рилски - първият български монах отшелник, най-важният светец-покровител на Българската православна църква, основател и първи обитател на Рилския манастир.