Ракия Плиска
Плиска и ракия - за българите те са синоними. Така че, ако си поръчате плиска в някое кафене в София, ще ви сервират ракия. Но Плиска не означава само ракия в България. Плиска е и името на град, който е бил столица на страната по време на Първото българско царство. Оттук започват много от традициите, които и днес са характерни за България. Но как се е появило името? Последвайте Bulgaria-Shop.com на едно малко пътешествие из историята на град Плиска и неговите много специални традиции в производството на ракия.
Когато днес посетите българския град Плиска, в началото може да останете разочаровани. Малкото, по-скоро заспало на вид селце не създава впечатление за някогашна столица. Въпреки това то все още е световноизвестно. На не повече от два километра от сегашното селище се намира районът с археологически обекти и в някои случаи много добре запазени руини, който е мястото на древна Плиска. Руините, най-вече Старата базилика и бившата крепост, са притегателно място за екскурзианти и туристи.
Кратка история на града, дал името на българската ракия „Плиска"
Подобно на много други български културни и религиозни обекти, Плиска е типичен символ на българския национален характер и на многобройните преломни моменти в историята на страната. До ранното Високо средновековие Плиска е един от най-важните градове на целите Балкани. Макар и съвсем млад, той е несравнимо по-жизнен център на търговията, науката и изкуствата, който в периода на разцвета си обхваща площ, по-голяма дори от тази на Константинопол. През 893 г. обаче, само около двеста години след основаването си, Плиска трябвало да отстъпи статута си на столица на Българската империя на Преслав. След това прекъсване хората се изселили и градът изпаднал в незначителност въпреки уникалните си размери. Когато най-накрая бил напълно изоставен, оттогава той служел като кариера за цялата околна Шуменска област.
Дори с настъпването на модерността и освобождението от османско владичество - което на свой ред накарало камък след камък да бъдат премахнати от старите сгради в Плиска, за да се построят джамии и училища на други места - тази разрушителна тенденция не приключила. Берлинският договор от 1878 г., който вдъхновява раждането на новата независима българска нация в края на Руско-турската война, изисква Плиска, или по-скоро нейните останки, които по това време все още са доста внушителни, да бъдат почти изцяло изравнени със земята като крепост.
Едва през 90-те години на ХХ в., след като останките на Плиска не са били използвани по време на съветската епоха, те най-накрая са признати за културна ценност от голямо значение. Започват мащабни разкопки и исторически изследвания. Освен това е създаден и грижливо поддържан археологически парк, който и днес е отворен за посетители.
лиска - синоним на ракия в България?
В района около днешна и историческа Плиска, в Североизточна България, хората отглеждат вино от много векове, както и в почти всички други региони на България. Но едва в края на ранното Средновековие се развива изкуството на дестилацията. И според една разпространена историческа теория това е станало в района край Черно море, където се намира Плиска. Според легендата именно на монасите за пръв път им хрумва идеята да дестилират ракия от вино, за да я използват като лекарство.
Който и да е бил, слухът се разпространил бързо в тази част на България и достигнал и до Плиска, която по това време тъкмо започвала да процъфтява. Оттам той се разпространил из цялата страна като последна новина от легендарната Плиска. Лозарите в цяла България започнали да произвеждат освен вино и ракия. Само че те не наричали ракията си така. Те, а с тях и целият свят, я наричали просто Плиска, защото оттам идвала рецептата за нея.
Ето защо Плиска е ракията в България и до днес. Независимо от това от кой от петте най-важни лозаро-винарски района на страната идва ракията. Въпреки този интегративен подход, разбира се, има някои правила, на които трябва да отговаря една ракия, за да се нарича Плиска.
Какво прави истинската българска ракия Плиска
Тези правила се отнасят предимно до произхода, времето на отлежаване и съдържанието на алкохол и са следните:
- Истинската Pliska трябва да отлежава в дъбови бъчви най-малко пет години преди бутилиране.
- При бутилиране алкохолното съдържание трябва да е най-малко 36,0 % обемни.
- Използваното грозде трябва да произхожда от България.
- Pliska трябва да се произвежда в България.
Много от ракиите Pliska са етикетирани с пет звезди, за да се посочи по-специално първият фактор. Петте години са долна граница, както показва думата „поне“ в първото правило. Висококачествените Плиска понякога се съхраняват много по-дълго, някои дори до двадесет години. Българите също са доста строги, когато става въпрос за дегустация, и една посредствена или безвкусна плиска не е ракия за тях.
През последните няколко десетилетия между петте основни лозаро-винарски района на България се е развила истинска конкуренция. Всеки регион иска да произведе най-българската ракия - най-добрата плитколистна. За вас разгледахме по-отблизо тези лозарски региони и техните ракии и гарнирахме обясненията си с няколко препоръки от асортимента ни в Bulgaria-Shop.de като съвети.
Лозаро-винарските райони на България - откъде идва ракията Плиска
България не е малък играч на европейския пазар на вино. Днес повече от половината от международно признатите български вина се изнасят, като Германия, наред с Русия и Полша, все повече се превръща в техен клиент. Имиджът на етикета Wine of Bulgaria в тази страна се е променил драстично в сравнение със 70-те години на миналия век например. Преди падането на Желязната завеса ценителите на виното обикновено свързваха българските вина със сладки масови стоки от социалистическото стандартизирано производство, но днес се смята за предрешен фактът, че най-добрите вина и първокласната ракия от Плиска отдавна идват отново от България, която не трябва да се притеснява от никакви континентални или глобални сравнения.
Дунавска Равнина - царството на леките червени вина
Дунавската равнина в Северозападна България се характеризира с полегати, плодородни хълмове и множество реки. Умерено-континенталният климат тук води до горещи лета с много слънчеви часове. Този регион е особено известен с местното грозде „Гъмза“, от което лозарите произвеждат леки и плодови червени вина. Също така е широко разпространен: Евмолпия, кръстоска между Мерло и стария балкански сорт Мавруд, както и Каберне Совиньон, Каберне Фран, Сира и Памид. Освен Врачански мискет и Ркацители, тук се отглеждат и Шардоне, Совиньон блан и Ризлинг.
Подобно на Черноморския регион, Дунавската равнина е един от лозарските райони, които спомагат за временното утвърждаване на репутацията на България като родина на сладки вина чрез сортове грозде като Гъмза. Както вече беше споменато, това се дължи не на последно място на стандартизираните методи на производство по съветско време. Днес амбицията на лозарите в Дунавска Равнина е да продължат да създават леки вина, но с нюансиран вкус и ясни нотки на подправки.
Черноморски район- класически климат на бяло вино
Черноморският регион в Североизточна България, с изключително мекия си климат, характеризиращ се с Черно море и дългите часове на слънчево греене през лятото, е идеален курорт за отглеждане на бели вина. Шуменска област, областта, в която се намира Плиска и където се ражда българската ракия, също принадлежи към този регион. Тук се отглеждат много класически български сортове грозде, като например Димят. Две отлични ракии от асортимента на Bulgaria-Shop.de произхождат от Черноморския регион.
Съвет: Black Sea Gold Pomorie XO Brandy - ракията от Черно море
На Поморийския полуостров в Югоизточна България, който принадлежи към Черноморския регион, се отглежда гроздето за Black Sea Gold Pomery. Плиска от клас XO, съставена от реколтирани дестилати, отлежали до 15 години в дъбови бъчви. Хармонична, пълна, ракия с нотки на карамел, ванилия и смокини в сложната връхна нотка.
Съвет: Винекс Преслав Плиска - истинският продукт
Преслав Плиска има леко ироничен подтекст, като се има предвид, че по това време Преслав Плиска заменя Плиска като столица на България. Въпреки това, а може би точно поради това, тази ракия от клас VSOP впечатлява с вкусови качества от най-висока класа. Дестилирана от сортовете грозде Димят и Угни Блан, тя разкрива типичния си за Плиска вкус с леки нотки на ванилия, шоколад и топла, пикантна дървесина след седемгодишно отлежаване в бъчви.
Розова долина - цялото очарование на южните Балкани
Южният склон на Стара планина, известен като Розовата долина, е регион, който напомня на много хора за германската Шварцвалд. Климатът тук обаче е много по-горещ, особено в средата на лятото, докато есента и пролетта се характеризират с обилни валежи. Розовата долина е дом на известния български червен винен сорт „Червен мискет“. Особеността на това червено вино е, че то се пресова като бяло вино, така че по нашите разбирания то е Blanc de Noir. Тук се отглеждат също: Каберне Совиньон и Мерло за червените вина и Ркацители и Шардоне за белите вина.
Съвет: Карнобатска ракия - с изтънчеността на Розовата долина
Винарска изба Карнобат, разположена в центъра на района на Розовата долина, произвежда тази българска ракия, която се рафинира по два начина. Тя се дестилира както от млади бели вина, отглеждани в региона, така и от червено грозде Мискет, винифицирано по същия начин като бялото вино. Дестилатите, от които се състои тази ракия, отлежават в дъбови бъчви на различна възраст. Резултатът е всестранно убедителен и многопластов вкус на ракия с вдъхновяващи нотки на ванилия, карамел и орехи.
Тракийска низина - защитена и защитена от планините
Горнотракийската низина е идеален район за отглеждане на вино, тъй като от север, юг и запад е заобиколена от планини и поради това е особено защитена от екстремни ветрове и климатични условия. Особено българските червени вина се развиват много добре в мекия и умерен климат на този регион. В лозовите масиви тук може да се намери по-специално Мавруд. Но Сира, Малбек, Мерло и, не на последно място, Каберне Совиньон също са много популярни. Пенливите вина са особен специалитет наТракийска низина.
Съвет: Асеновградска ракия Ambelino
Долината на Струма- Средиземноморската долина на Мелник
Като най-южния лозарски район в България долината на Струма е разглезена от слънцето. Тук, където климатът е доста средиземноморски, се развива едно много специално червено винено грозде: мелнишкото, или по-точно широколистното мелнишко грозде. То се отглежда изключително в долината на Струма при уникалните климатични условия там и носи името си от градчето Мелник в долината. Друг специалитет на региона е Керацуда - бяло вино, което се отглежда рядко и също идва от долината на Струма. За да се насладите на тази рядка капка обаче, ще трябва сами да пътувате до долината на Струма. Това е така, защото там се произвежда изключително за местна консумация.
За съжаление не знаем дали от рядката керацуда се дестилира и ракия. Но ако е така, рано или късно ще разберем. И няма да се успокоим, докато не можем да ви предложим тази първокласна ракия в Bulgaria-Shop.de. Или поне да ви разкажем за нея.
