За ценители и изследователи-Винарските региони на България

„Бирата е дело на човека, а виното е от Бога“, казва Мартин Лутер. Любителите на виното знаят колко благословена е България в това отношение и оценяват българските вина като разнообразни и многостранни деликатеси. Съчетанието на средиземноморски и континентален климат на същите географски ширини като в Тоскана или Бордо са причина за продуктивното и висококачествено отглеждане на вино. Запознайте се с дългогодишната традиция и петте различни лозаро-винарски района на България и намерете своето местно българско вино, в което да се влюбите!

България има традиции в лозарството, които датират от хиляди години. Археолозите са открили следи от преси за вино в този регион, датиращи от 4000 г. пр.
Най-късно от VIII в. преди Христа, с появата на траките в района, могат да се открият първите писмени свидетелства за ранно лозарство. Така още гъркът Херодот в своята „Илиада“ възхвалява тракийското вино и уменията на населението в тогавашна Тракия.

Въпреки това, макар културата и езикът на траките да са били забравени за дълго време и тяхното величие и значение да са преоткрити едва от съвременната археология, богатото изкуство на лозарството и дългогодишната традиция на облагородяване на гроздето живеят в народа на България и до днес. Славата на вината от тези земи достигала далеч още тогава, дотолкова, че някои от древните гърци смятали своя бог на виното Дионисий за бог от тракийски произход.
През 46 г. от н.е. римляните включват региона в своята империя след тежки битки с траките, които са смятани за специалисти в ръкопашния бой. Римската окупация донася в днешна България нови методи на лозарство и винарство. Развиват се разнородни лозови масиви, съобразени с вида на гроздето и климата. Местоположението и наклонът ставали все по-важни и на едно поле се засаждали различни сортове за постигане на най-добър добив. Изпробвани са поддържани варианти на отглеждане, а при метода, наречен vitis arbustiva, лозата дори се е катерела по тополи, брястове и ясени. Този период е белязан от взаимно влияние, тъй като отглеждането и обработката на благородните лозя се усъвършенства и тракийското вино придобива известност в цялата Римска империя.Днешната България, а с нея и тракийските лозари, остава неразделна част от Източната римска, а по-късно и от Византийската империя дори след падането на Западния Рим. Затова през Средновековието именно християнските манастири и техните монаси отглеждат и продължават да отглеждат предимно червено вино в обширни съоръжения поради отличните условия.
По време на османското владичество българското вино вече не играе значителна роля, поне в обществения живот, тъй като Коранът забранява всякаква консумация на алкохол. В резултат на това през този период се отглежда предимно десертно грозде, за да не останат неизползвани най-добрите лозови масиви.В началото на ХХ в. кризата с филоксерата, която от 60-те години на XIX в. се разпространява по лозята от Северна Америка през Лондон до Франция, нанася щети и в България. За да се спре тази зараза, във Франция дълго време се използва химическият подход на Жан-Батист Дюма и Луи Пастьор, но без успех. Едва по-екологичният опит на Жул Емил Планшон с използването на устойчиви подложки довежда до овладяването на този вредител и оказва влияние върху съвременното лозарство в България. Не само са въведени нови подложки, но и частично са създадени френски сортове грозде, които се отглеждат с голям успех и до днес.В хода на това, благодарение на засиления обмен, в България се развиват лозарски кооперативи по западноевропейски модел, които обаче с настъпването на социализма от 1947 г. се вливат в държавния монопол Винпром. В държавните лозаро-винарски училища се обучават нови специалисти. Развива се цялостно и организирано лозарство в промишлен мащаб, което снабдява с вино целия Източен блок. Поради тази причина и днес хората от Русия оценяват добрата капка българско вино.

Със своите 2857 км Дунав е втората по дължина река в Европа и се простира в десет държави като истинска европейска река. Долното течение на реката преминава през Дунавската низина - плодороден котловинен ландшафт. Между могъщото течение на Дунав на север и Стара планина на юг северната обработваема площ на България се простира на дължина около 500 км и ширина от 20 до 120 км. Хълмистите хълмове и пейзажът, пресечен от много реки, се характеризират с множество малки микрозони, идеални за отглеждане на вино. С течение на времето тук са се развили голям брой независими подрегиони със собствена винена култура. Резултатът е разнообразен спектър от сортове грозде, който обещава вълнуващи открития.

Умереният климат в Дунавската равнина има континентален характер, който се характеризира с горещо и сухо лято с много слънце. Средната температура през най-горещия месец на годината е 21-24°C, а температурната сума през вегетационния период от 180 до 213 дни варира от 3500°C до 3980°C годишно. От друга страна, зимата може да бъде сурова с приземни замръзвания. Средното количество валежи е 550-600 мм годишно. Интензивните часове на слънцегреене и валежите се отразяват благоприятно на виното и обещават висока реколта и успешно лозарство. Поради тази причина не е изненадващо, че около 1/3 от лозовите насаждения в България се намират в този регион.

Местният сорт грозде Гъмза произхожда предимно от тук, от север, и 90% от него се отглеждат в Дунавската равнина. Растителните условия са създали сорт, който се характеризира с леки червени вина в рубинени цветове с плодово-свежи нотки.

В Дунавската равнина обаче се отглеждат и други червени сортове грозде, като висококачествените надрегионални сортове Каберне-Совиньон и Мерло или местния Памид. Малките и тънки плодове на Памид дават светлочервено, хармонично и средно тежко вино. Памид е най-разпространеният сорт грозде в България с около 15000 хектара.
Международни сортове като ризлинг, шардоне, алиготе и совиньон блан се отглеждат успешно като бели вина, а в този регион се произвеждат дори десертни и пенливи вина.
Най-известните райони за отглеждане на по-скоро филигранните вина на север са в Ново село, Видин, Лом, Оряхово, Магура, Плевен, Свищов, Две могили, Русе, Сухиндол, Павликени, Никопол, Бяла и Лясковец.

В сърцето на България, в подножието на Стара планина, тясна ивица земя се простира на около 15 000 хектара. Тук, освен едноименните рози, успешно се отглеждат и лозя. Средните годишни валежи от 650 мм са по-високи, отколкото в останалата част на страната, тъй като планинските вериги на Стара планина и Средна гора задържат въздушните маси, идващи от юг. През септември и октомври количеството на валежите не надвишава 90 mm, което позволява на плодовете да узреят леко. Годишната температурна сума по време на вегетацията е 4000 °C. Това са оптимални условия за растежа на местния сорт на вече споменатия Red Misket.

Освен това се отглеждат и международните сортове Каберне Совиньон, Мерло и Шардоне, както и други. В последно време в централния район на отглеждане успешно се отглеждат и сортовете Пино ноар и Сира.
Вината от Долината на розите убеждават със силния си плодов аромат и свеж, хармоничен букет. Особено забележителен е местният червен мускат, който се смята за едно от най-добрите вина в страната. Добре познати райони за отглеждане на вино се намират около Карлово, Сунгурларе, Славянци, Карнобат и Сливен.

За посетителите, освен благородните деликатеси на Дионис, естествено привлекателно е и изтънченото розопроизводство. От 1750 г. насам Розовата долина е най-важният регион за добив на розово масло и сега България покрива 70% от световното производство. По време на беритбата на розите между май и юни цялата долина се покрива с море от рози и обгръща посетителите си с приказе

.