Като алкохол джинът има дълга и завладяваща история. Повечето хора свързват добре познатите видове джин с Англия, въпреки че първоначално този алкохол произхожда от Нидерландия. В страната си на произход напитката е била известна като дженевер. С течение на времето джинът се пренася в Англия заедно с британската армия. Поради доста сложното произношение, в английското кралство дженевер

бил преименуван на джин

, което се произнасяло по-лесно. Произвежда се от високоградусов алкохол в комбинация с плодове от хвойна, които придават типичния тръпчив вкус на спиртната напитка. Отвъд границите на Англия много различни видове джин вече са разпространени по целия свят и винаги могат да бъдат намерени в добре заредените барове. Класическият алкохол е много популярен в лонг-питиетата и коктейлите, комбинирани с безалкохолни напитки и други ароматни съставки.

Дестилатът от хвойна е познат в Холандия още от Средновековието, когато се е използвал като лекарство за борба с треската и болката, наред с други неща. Името Genever произлиза от холандската дума за хвойна. През XVI в. населението осъзнава вкусовите предимства на алкохола, смесен с билки или плодове. В резултат на това хвойновият шнапс се превръща от лекарство в стимулант. Благодарение на по-нататъшното усъвършенстване на рецептите е било възможно дженерът да става все по-пивкав. Впоследствие хвойновият шнапс се превърнал в традиционна напитка на холандците и дори благородниците и кралското семейство били ентусиазирани от ароматния алкохол. Тъй като през този период Англия е близък съюзник на Холандия, английските войници донасят със себе си вкусния дженевер, когато се завръщат у дома. Впоследствие в Англия непознатото име дженевер бързо било съкратено до простото джин. Тъй като дестилатът от хвойна бил много достъпен за производство, той бързо станал популярен сред всички социални слоеве. Джинът може да бъде овкусяван с различни аромати и да се адаптира към различните предпочитания на потребителите.

За основа на хвойновия шнапс може да послужи всеки неутрален алкохол, например спиртни напитки, произведени от зърно или картофи. В съвременните и иновативни видове джин се използват спиртни напитки, произведени от грозде и други видове плодове. Въпреки това алкохолната основа играе по-скоро второстепенна роля в джина. Магията на напитката се дължи на пикантните съставки, като плодовете на хвойната винаги трябва да присъстват във всеки вид джин. Познавачите често наричат джина парфюм сред спиртните напитки, тъй като неговите вкусове и аромати могат да бъдат изключително разнообразни и ароматни. Други доказани съставки са горските плодове, горчивите бадеми, плодовете, плодовите кори, подправките, ирисът, билките, сладкият корен, кората, семената и корените, които в този контекст се наричат ботанически съставки. Най-често използваните съставки включват кардамон, лимон и портокалова кора. Що се отнася до билките, коренът от ангелика, чубрица, ангелика и кориандър са сред любимите. Всеки вид джин има своя уникална и често тайна рецепта.

През миналите векове хвойновият шнапс е бил напитка за обикновените работници, тъй като се е произвеждал лесно, евтино и бързо. С течение на времето методът на производство се е развил и е станал все по-усъвършенстван. В резултат на това днес джинът се радва на висока репутация сред ценителите и се оценява като висококачествен продукт. Първата стъпка в процеса е т.нар. мацерация. По време на този процес избраните съставки се накисват в алкохол, за да се извлекат техните есенции. След това съответният вариант на джина се дестилира с висококачествено дестилационно оборудване и се рафинира с есенциите. Съдържанието на алкохол във всеки вид джин винаги трябва да бъде най-малко 37,5 % обемни. Освен това при производството могат да се използват само естествени или идентични на естествените ароматизатори. На всеки етап от процеса винаги трябва да се следи ароматът на хвойна да остане преобладаващ. Все повече дестилерии започват да дестилират джин. Резултатът е изключителен и изискан джин, който възбужда небцето.

По отношение на качеството първо се прави разграничение между смесен и дестилиран джин. Първият е сравнително евтин продукт, който се бутилира непосредствено след първата дестилация. За разлика от него дестилираният дериват е по-качествен метод на производство. След първата мацерация той се дестилира отново и спиртът се рафинира допълнително. Дестилираният джин може да премине през до три процеса на дестилация, преди да бъде продаден като краен продукт.

Съществуват четири основни класически вида джин от хвойна, които се различават помежду си по отношение на методите на производство и типичните вкусови характеристики. Тези разновидности на джина се наричат Суха,Лондонски сушилни, стария Том и Плимут. Вариантът Плимут е вид джин със защитено наименование за произход. За разлика от Лондонски сушилни, производството на джин може да се извършва само в Плимут. При този вариант обаче ароматът на хвойна не е толкова изразен. Вариантът стария Том е леко подсладен джин с плътен и приятен вкус. В процеса на дестилация се използва захар, често под формата на сироп. През годините са добавени и други разновидности на джина поради нарастващата им популярност.Сухият вариант е една от разновидностите на джина, които се отличават със сух и ясно изразен аромат на хвойна. Няма или има само едва доловима сладост. В този контекст разрешеното количество захар е много ограничено. Тъй като по време на производството се извършват два процеса на дестилация, това е дестилиран сорт джин. Към спиртната напитка се добавят ароматизиращи компоненти, като дестилаторът може да избере точната им последователност. Тези съставки обикновено са цитрусови нотки и други тръпчиви есенции. Към сухия джин могат да се добавят и натурално идентични оцветители и изкуствени добавки.Лондонският сух джин се разпознава по характерния си вкус. Ароматите, които се откриват, са сухи, с преобладаване на плодове от хвойна и характерни фини пикантни нотки. Производственият процес е много по-строго регулиран; този вид джин се дестилира най-малко три пъти. По време на втората и третата дестилация се добавят всички билки и растителни компоненти, които създават силния вкус. Изкуствените ароматизатори и оцветители са напълно забранени по време на производството. Освен това захарта може да се добавя само в изключително малки количества. Ето защо Лондонски сушилни джин е много сух, ароматен и почти неподсладен. Този вид джин се използва главно в баровете за смесване на коктейли, особено на мартини и лонг дринк.

Тъй като навиците за консумация на алкохол продължават да се променят, множество видове джин се утвърдиха като класически спиртни напитки за баровете. Непрекъснато се добавят нови творения, а в момента особено охотно се експериментира с хвойновия шнапс. Това доведе до световно признание на джина като благороден и естествен продукт. Много популярна е дългата напитка джин с тоник, която води началото си от британската колония в Индия. Като превантивна мярка срещу тропическата болест малария, в началото на XIX в. на британската компания е наредено да приема всеки ден много хинин. За да се направи дневната доза от горчивото вещество по-вкусна, хининът се смесвал с вода, лайм и захар. По някое време е добавен джин и е създаден първият джин с тоник. Класическият коктейл е вечното Сухо мартини, в което джинът се комбинира с вермут, а за гарнитура се добавя маслина. Този прост, но елегантен коктейл придобива световна известност благодарение на Джеймс Бонд. Агентът поръчваше поне по едно разклатено, но не и разбъркано

Сухо мартиниi във всеки свой филм. Ако обичате сладко, коктейлът „ Том Колинс “ е точно за вас. Джинът „Стар Том“ се комбинира със захарен сироп и лимонов сок, а за вкусна украса служат лимонови резенчета и коктейлни череши.

В допълнение към маслината за сухото мартини са се наложили и много други гарнитури за джин, които на бармански жаргон се наричат гарнитури. Те включват резени краставица, стръкчета розмарин и лимонова кора. Кои плодове, зеленчуци или билки се използват за гарниране не се подчинява на точни правила. Това оставя на пиещите джин и собствениците на барове много възможности за експериментиране. Междувременно хвойновият шнапс се е превърнал в модерна лайфстайл напитка във всичките ѝ разновидности и необичайни рецепти. Новите джин миксове са свежи, експериментални и многообразни. Ето защо има голямо търсене на джин, особено през летните месеци и по време на отпускарския сезон, когато най-много се нуждаем от пикантно разхлаждане и леко отношение към живота.

Българите са много експериментаторски настроен народ и предпочитат сами да произвеждат спиртни напитки от други страни. Когато дестилират джин, българските производители обръщат голямо внимание на правилното спазване на обичайните процедури, които се предават от поколение на поколение. Същата класическа технология се използва и от световноизвестните марки. Крайните продукти обаче винаги имат неповторим български вкус. Тъй като за производството на джин се използват изненадващо малко съставки, процесът не е особено труден. Освен това в българските гори в изобилие растат плодове от хвойна. Затова е съвсем естествено България да създава и дестилира свои собствени видове джин. Българският джин впечатлява с изтънчения си вкус. Крайните продукти са напитки, произведени от чист алкохол и със силна нотка на плодове от хвойна, които впечатляват с дълготраен и естествен вкус. Благодарение на ароматните си вкусове българският джин е идеален за консумация в чист вид, както и като основа за изключителни коктейли и освежаващи лонг дринк.