Уискито е едно от тези неща. Всеки, който се захване с тази тема, смятана от много ценители на спиртните напитки за висша дисциплина на добрия вкус, първоначално се сблъсква с редица противоречия. Започва се с много прости неща като правописа. И не свършва с въпроса за авторството. Нещо повече, уискито отдавна вече не идва единствено от Шотландия, Ирландия, Канада или САЩ. Прочетете повече тук за това какво всъщност прави истинското уиски, как да различаваме неговите разновидности и защо българите са особено запалени по производството на уиски.

Уиски или уиски? Какво бихте предпочели? Мненията по този въпрос често се разминават. Въпреки че, строго погледнато, и двете се отнасят до един и същ произход на думата. Вдъхновението е галската фраза Uisge Beatha, която се превежда като вода на живота. Затова разликата в изписването всъщност е само чисто формална, която се дължи на различната транскрипция на галската дума Uisge в английската фонетична система. Традиционно обаче се е утвърдило, че хората в Ирландия и САЩ говорят за уиски, докато в Шотландия и Канада говорят за уиски. И това разграничение съвсем органично води до разграничаването на шестте разновидности, които се смятат за класически в световен мащаб:

- Ирландско уиски

- шотландско уиски

- Американско уиски

- Тенеси уиски

- уиски „Кентъки“, известно също като бърбън

- Канадско уиски

Развитието на самото уиски също може лесно да се проследи въз основа на тези сортове. Въпреки че все още не е ясно къде е извършена първата дестилация на живителната вода - ирландците твърдят, че това е станало в Ирландия, докато шотландците са убедени, че само в Шотландия е било възможно - едно е сигурно: първото уиски е дестилирано от малцов ечемик. И това е останало така в продължение на много векове. Едва с европейската колонизация на Северна Америка в дестилацията на уискито започват да се използват и други видове зърно.

Днесирландското уиски и шотландскотоуиски все още се дестилират изключително от малцов ечемик. Зеленият малц, получен при процеса на малцуване в Ирландия, обикновено се изсушава с горещ въздух, докато в Шотландия се предпочита да се изсушава с гореща пара от торфени огньове. Оттук идва и ясно изразеният опушен вкус на много шотландски уискита. Всички уискита, дестилирани от малцуван ечемик, се наричат малц. От друга страна, с термина „single malt“ се обозначават дестилати, които произхождат само от една дестилерия и са произведени по време на един процес на дестилация.

Въпреки това, както и всички останали уискита,малцовете могат да бъдат и блендове, смеси от различни дестилати, което открива възможности за композиция на вкусовите нюанси. Канадското уиски и американското уиски обикновено не се дестилират от ечемик, а от други зърнени култури като ръж и царевица.

- В САЩ и Канада, например, не се практикува малцуване на използваното зърно.

- Размиване, при което от използваните зърна се извличат всички ферментиращи захари.

- Ферментация- процесът, при който се образува алкохол чрез добавяне на дрожди.

- Дестилация, при която обемът на течността, получена след процеса на ферментация, непрекъснато се намалява.

- Съхранение в дървени бъчви, което варира между две и двадесет години в зависимост от спецификацията и желаната зрялост.

Наред с качеството на водата и качеството на другите суровини, съхранението в частност е решаващ фактор за последващия вкус на уискито. Не само видът на дървесината, използвана за бъчвите - 100 % дъб, играе роля. Продължителността на съхранението и климатичните условия на мястото на съхранение също са от голямо значение. Например би било напълно немислимо да се съхранява уиски от Тенеси в Кентъки, резултатът от вкуса никога не би бил приемлив за ценителите, въпреки че иначе условията на производство и суровините са идентични.

Така стигаме до един важен момент в културата на уискито: Както всички знаем, уискито разкрива своите вкусови нюанси само на тези, които вече са натрупали опит в дегустацията на уиски Uisge Beatha.

Всеки, който я консумира чиста и след това възкликва „О, колко е вкусна!“, е пропуснал смисъла. Защото уискито всъщност не е вкусно. По-скоро то е предизвикателство за вкуса и обонянието, което надхвърля тези прости категории.

Като всяко предизвикателство, то трябва не само да се приеме, но и да се преодолее. Уискито е напитка, с която трябва да свикнете с течение на времето и да я оцените едва след като сте имали възможност да развиете вкус към нея. Димният характер на много класически шотландски уискита, който се дължи отчасти на отлежаването в дъбови бъчви и отчасти на процеса на сушене по време на малцуването, трябва да бъде изследван, както и разнообразният в ароматно отношение свят на северноамериканските уискита.

Този леко тромав характер, който първоначално изглежда малко странен за начинаещия, е допринесъл много за собствения мит на уискито, за създаването на легендата около този алкохол, която се изразява в атрибути като отличителен, груб, естествен, но също и в термини като изворна вода, планина и традиция.

ция.

Както вече беше споменато, многото различни видове уиски са създадени през вековете благодарение на емиграцията на шотландски и ирландски емигранти в Канада и САЩ. В континентална Европа новите продукти се разпространяват успоредно със съществуващите уискита, така че тук се оформя една много уникална форма на разнообразие на уискито. Заклетите любители на шотландското и ирландското малцово уиски от много десетилетия живеят в съседство и на бар стол до бар стол с почитателите на канадското или американското уиски и уиски. В резултат на това уискито е станало дори по-популярно в Германия, отколкото в същинските си страни на произход, където хората обикновено се кълнат в съответния национален или регионален специалитет. Това съжителство благоприятства и развитието на експериментален климат.Защото макар шотландците да имат гарантиран от ЕС монопол върху шотландското уиски, а ирландците - върху ирландското уиски, чистата изворна вода и висококачественият ечемик се предлагат и извън техните страни. Ето защо от началото на 2010 г. в цяла Европа са създадени множество дестилерии за уиски, някои от които произвеждат много висококачествени регионални марки, които днес са ценени по целия свят. В този контекст уискито дори се превръща във фигура на интеграцията: в крайна сметка един ирландец, който всъщност може да е шотландец, емигрирал навремето в САЩ и Канада, но сега нарича цяла Европа свой дом, с право може да се определи като мултикултурен.

Възможността за производство на собствен вид уиски, която в миналото е била немислима или поне никога не е била разглеждана, е нещо, което наелектризира българите в началото на миналото десетилетие и привлече вниманието на експертите от „ Винпром Пещера“ в частност. В края на краищата, българите обичат да произвеждат свои собствени специални спиртни напитки от други страни, като обръщат голямо внимание на традиционните методи и все пак представят нещо, което е неповторимо българско като краен продукт. А какво може да бъде по-българско от уиски, смятат от VP Brands, дестилирано от прясната изворна вода на Родопите и ечемик, отглеждан в долините там?

Така започва историята на марката „ Уиски Блек Рам“, вдъхновена от изкуството на шотландските дестилатори на уиски и от митологията на суровите Родопи - някогашния дом на Орфей в Южна България. История, която благодарение на повече от 75-годишния опит на Винпром Пещера в областта на изисканите вина и спиртни напитки скоро се превърна в глобален успех, който продължава и до днес.

През последните десетгодиниуискито „Блек Рам“ се превърна в една от световноизвестните звезди сред нешотландските уискита, дестилирани по шотландски образец, което потвърждава отличната международна репутация на компанията майка. Доста ценители смятат, че уискито „Блек Рам“

е едно от редките уискита, произведени извън Шотландия, което все още успява да зарадва дори истинските шотландски пуристи. Това се дължи главно на четири фактора:

Изключително чистата изворна вода: Родопите все още са недостъпна и дива планинска верига, в която все още се срещат зубри. Характерната българска дългокосместа коза, отличителен белег на уискито „Блек Рам“, също е у дома си тук. Водата, която се добива тук, е уникално чиста и особено естествена.

Критично подбран и внимателно малцуван ечемик: Винпром Пещера доставя зърното за

уискито „Блек Рам“ изключително от земеделски производители, които работят по договор в Южна България и спазват строги стандарти за качество. Ечемикът се малцува по традиционни шотландски методи.

Балансиран състав: В уискито „Блек Рам“ се събират няколко дестилата, тъй като това е класически бленд, който осигурява особено балансирано и нюансирано вкусово изживяване.

Балансиран състав: в уискито „Блек Рам“ са събрани няколко дестилата, тъй като това е класическа смес, която осигурява особено балансиран и нюансиран вкус.

Съзряване в дъбови бъчви: Уискито „Блек Рам“ отлежава в продължение на три години в бъчви от български дъб, което му осигурява репутацията на сравнително мекоуиски. Това е комплимент за едно уиски, особено когато - като „Блек Рам“ - то не губи характерния си вкус. А също така впечатлява с почти сферичен златистожълт цвят в стъклото.

Между другото: Пещера има и вариант за любителите на уиски, за които мекото не е достатъчно меко. В уискито „Блек Рам Мед“ е добавен намек за мед. Истинско удоволствие, особено на лед.

Както вече споменахме, българите са ентусиасти, когато става въпрос за създаване на чужди алкохолни специалитети със собствен привкус. Ето защо VP Brands, разбира се, не е единствената компания, която се занимава с производство на българско уиски. Продуктовите разузнавачи от магазина за България винаги са нащрек за още уискита, произведени в България, които в бъдеще ще можем да ви представим тук. Също така следим за внос на уискита от други европейски страни, които радват българския пазар. Например уискито Savoy от Холандия, разпространявано от Карбонат в България, което така омагьосва вкусовите рецептори на клубните посетители и ценителите в големите градове на балканската страна, че понякога попълването на запасите може да се окаже проблем.

Затова, моля, проверявайте често тук и помнете преди всичко едно: уискито първоначално е било използвано като лекарство от ирландците и шотландците. Едва по-късно то се превръща в стимулант. Принципът на умереност обаче се прилага както за стимулантите, така и за лекарствата. В Ирландия дори има специално правило, което, разбира се, е съобразено с ирландското разбиране за умереност. То гласи: Пийте уиски всеки ден, всяка седмица, всеки месец, всяка година. Но пропускайте всеки седми ден, всяка седма седмица, всеки седми месец и всяка седма година. Тогава уискито ще ви помогне да доживеете до сто години.С оглед на това: Slàinte Mhath! Така се казва наздраве на гаелски и ако все още можете да го произнасяте, всеки барман в Шотландия или Ирландия, а напоследък и в България, лесно ще ви налее още едно уиски по всяко време.