Weinberge Weinbauregionen Bulgariens

За ценители и изследователи-Винарските региони на България

„Бирата е дело на човека, а виното е от Бога“, казва Мартин Лутер. Любителите на виното знаят колко благословена е България в това отношение и оценяват българските вина като разнообразни и многостранни деликатеси. Съчетанието на средиземноморски и континентален климат на същите географски ширини като в Тоскана или Бордо са причина за продуктивното и висококачествено отглеждане на вино. Запознайте се с дългогодишната традиция и петте различни лозаро-винарски района на България и намерете своето местно българско вино, в което да се влюбите!

Традиция на лозарството в България

България има традиции в лозарството, които датират от хиляди години. Археолозите са открили следи от преси за вино в този регион, датиращи от 4000 г. пр.
Най-късно от VIII в. преди Христа, с появата на траките в района, могат да се открият първите писмени свидетелства за ранно лозарство. Така още гъркът Херодот в своята „Илиада“ възхвалява тракийското вино и уменията на населението в тогавашна Тракия.

Въпреки това, макар културата и езикът на траките да са били забравени за дълго време и тяхното величие и значение да са преоткрити едва от съвременната археология, богатото изкуство на лозарството и дългогодишната традиция на облагородяване на гроздето живеят в народа на България и до днес. Славата на вината от тези земи достигала далеч още тогава, дотолкова, че някои от древните гърци смятали своя бог на виното Дионисий за бог от тракийски произход.
През 46 г. от н.е. римляните включват региона в своята империя след тежки битки с траките, които са смятани за специалисти в ръкопашния бой. Римската окупация донася в днешна България нови методи на лозарство и винарство. Развиват се разнородни лозови масиви, съобразени с вида на гроздето и климата. Местоположението и наклонът ставали все по-важни и на едно поле се засаждали различни сортове за постигане на най-добър добив. Изпробвани са поддържани варианти на отглеждане, а при метода, наречен vitis arbustiva, лозата дори се е катерела по тополи, брястове и ясени. Този период е белязан от взаимно влияние, тъй като отглеждането и обработката на благородните лозя се усъвършенства и тракийското вино придобива известност в цялата Римска империя.Днешната България, а с нея и тракийските лозари, остава неразделна част от Източната римска, а по-късно и от Византийската империя дори след падането на Западния Рим. Затова през Средновековието именно християнските манастири и техните монаси отглеждат и продължават да отглеждат предимно червено вино в обширни съоръжения поради отличните условия.
По време на османското владичество българското вино вече не играе значителна роля, поне в обществения живот, тъй като Коранът забранява всякаква консумация на алкохол. В резултат на това през този период се отглежда предимно десертно грозде, за да не останат неизползвани най-добрите лозови масиви.В началото на ХХ в. кризата с филоксерата, която от 60-те години на XIX в. се разпространява по лозята от Северна Америка през Лондон до Франция, нанася щети и в България. За да се спре тази зараза, във Франция дълго време се използва химическият подход на Жан-Батист Дюма и Луи Пастьор, но без успех. Едва по-екологичният опит на Жул Емил Планшон с използването на устойчиви подложки довежда до овладяването на този вредител и оказва влияние върху съвременното лозарство в България. Не само са въведени нови подложки, но и частично са създадени френски сортове грозде, които се отглеждат с голям успех и до днес.В хода на това, благодарение на засиления обмен, в България се развиват лозарски кооперативи по западноевропейски модел, които обаче с настъпването на социализма от 1947 г. се вливат в държавния монопол Винпром. В държавните лозаро-винарски училища се обучават нови специалисти. Развива се цялостно и организирано лозарство в промишлен мащаб, което снабдява с вино целия Източен блок. Поради тази причина и днес хората от Русия оценяват добрата капка българско вино.

Дунавска низина - северен район на култивиране

Със своите 2857 км Дунав е втората по дължина река в Европа и се простира в десет държави като истинска европейска река. Долното течение на реката преминава през Дунавската низина - плодороден котловинен ландшафт. Между могъщото течение на Дунав на север и Стара планина на юг северната обработваема площ на България се простира на дължина около 500 км и ширина от 20 до 120 км. Хълмистите хълмове и пейзажът, пресечен от много реки, се характеризират с множество малки микрозони, идеални за отглеждане на вино. С течение на времето тук са се развили голям брой независими подрегиони със собствена винена култура. Резултатът е разнообразен спектър от сортове грозде, който обещава вълнуващи открития.

Умереният климат в Дунавската равнина има континентален характер, който се характеризира с горещо и сухо лято с много слънце. Средната температура през най-горещия месец на годината е 21-24°C, а температурната сума през вегетационния период от 180 до 213 дни варира от 3500°C до 3980°C годишно. От друга страна, зимата може да бъде сурова с приземни замръзвания. Средното количество валежи е 550-600 мм годишно. Интензивните часове на слънцегреене и валежите се отразяват благоприятно на виното и обещават висока реколта и успешно лозарство. Поради тази причина не е изненадващо, че около 1/3 от лозовите насаждения в България се намират в този регион.

Местният сорт грозде Гъмза произхожда предимно от тук, от север, и 90% от него се отглеждат в Дунавската равнина. Растителните условия са създали сорт, който се характеризира с леки червени вина в рубинени цветове с плодово-свежи нотки.

В Дунавската равнина обаче се отглеждат и други червени сортове грозде, като висококачествените надрегионални сортове Каберне-Совиньон и Мерло или местния Памид. Малките и тънки плодове на Памид дават светлочервено, хармонично и средно тежко вино. Памид е най-разпространеният сорт грозде в България с около 15000 хектара.
Международни сортове като ризлинг, шардоне, алиготе и совиньон блан се отглеждат успешно като бели вина, а в този регион се произвеждат дори десертни и пенливи вина.
Най-известните райони за отглеждане на по-скоро филигранните вина на север са в Ново село, Видин, Лом, Оряхово, Магура, Плевен, Свищов, Две могили, Русе, Сухиндол, Павликени, Никопол, Бяла и Лясковец.

Вина от Дунавската низина

Черноморски регион - Източен култивационен район

Река Янтра разделя Дунав от Черноморския регион, където се намират някои от най-добрите вина в страната. Източният лозаро-винарски регион се простира покрай черноморското крайбрежие, популярно сред почиващите, и включва Добруджанската равнина, Лудогорските хълмове и планината Странджа на юг. Може би най-известният регион в България, той е един от най-големите лозарски райони в България, с над 30 000 хектара лозя.

В метеорологично отношение регионът се характеризира с мек черноморски климат, който се характеризира с незамръзващи пролетни месеци, слънчево лято, дълга и мека есен и умерена зима. Особено меката есен е благоприятна за белите вина, които, стимулирани от достатъчното образуване на захар, водят до висококачествени полусухи бели вина. Целият вегетационен период трае около 210 дни, като умерените летни месеци рядко се затоплят до повече от 22-23 °C. Температурната сума варира от 3 600 до 4 000 °C, а годишните валежи - от 469 до 633 мм. Във фазата на зреене на лозите валежите обикновено са по-малко от 100 мм, което благоприятства свежия и елегантен характер на отглежданите тук вина.

Късно зреещият Димят е един от най-старите бели винени сортове в България и обикновено се отличава с висока концентрация на захар, съчетана със свежа киселинност. По същия начин червеният Мискет, известен още като Мискет Червен, който е роден само в България, се развива добре при тези климатични условия на Черноморския регион. Името обаче е донякъде подвеждащо, тъй като от розовите и розовите плодове се пресова деликатно ароматно, леко бяло вино.Що се отнася до международните бели вина, от източния регион идват отлични шардонета, които често отлежават в барици по стар модел. Совиньон блан, Ризлинг, Угни блан, Траминер, Мускат Отонел или Ркацители, чиито плодове от Черно море се радват на особено добра репутация, също се възползват от благоприятния климат. В някои части на региона, особено в северната му част, червените вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Памид също се чувстват като у дома си.
Най-известните лозарски райони са Шумен, Разград, Каварна, Силистра, Каблешково, Хан Крум, Търговище, Преслав, Поморие, Бургас, Варна, Нови пазар и Евксиноград, в някои от които има известни винарски изби.

Вина от Черноморския регион

Розова долина - Средна зона за култивиране

В сърцето на България, в подножието на Стара планина, тясна ивица земя се простира на около 15 000 хектара. Тук, освен едноименните рози, успешно се отглеждат и лозя. Средните годишни валежи от 650 мм са по-високи, отколкото в останалата част на страната, тъй като планинските вериги на Стара планина и Средна гора задържат въздушните маси, идващи от юг. През септември и октомври количеството на валежите не надвишава 90 mm, което позволява на плодовете да узреят леко. Годишната температурна сума по време на вегетацията е 4000 °C. Това са оптимални условия за растежа на местния сорт на вече споменатия Red Misket.


Освен това се отглеждат и международните сортове Каберне Совиньон, Мерло и Шардоне, както и други. В последно време в централния район на отглеждане успешно се отглеждат и сортовете Пино ноар и Сира.
Вината от Долината на розите убеждават със силния си плодов аромат и свеж, хармоничен букет. Особено забележителен е местният червен мускат, който се смята за едно от най-добрите вина в страната. Добре познати райони за отглеждане на вино се намират около Карлово, Сунгурларе, Славянци, Карнобат и Сливен.

За посетителите, освен благородните деликатеси на Дионис, естествено привлекателно е и изтънченото розопроизводство. От 1750 г. насам Розовата долина е най-важният регион за добив на розово масло и сега България покрива 70% от световното производство. По време на беритбата на розите между май и юни цялата долина се покрива с море от рози и обгръща посетителите си с приказе


.

Вина от Долината на розите

Тракийска низина - южен район на култивиране

Районът на страната, известен още като долината на Трахей, произвежда забележителни вина благодарение на умерения климат, плодородната почва и многобройните водоизточници. Около 35 % от лозовите насаждения в България се намират в южния район на отглеждане. В този лозарски район се простира Тракийската низина, пресечена от големите долини на реките Марица и Тунджа. Югоизточният край на областта се намира в подножието на Сакар планина. Планините на север предпазват равнината от студените северни ветрове, което се е оказало и отлично условие за отглеждане на червени вина поради благоприятните почвени условия.

Вегетационният период започва през първите седмици на април и продължава до ноември, което гарантира доброто узряване на гроздето благодарение на многото слънце. Годишната температурна сума варира между 3700 и 4000 °C, като средната стойност за най-горещия месец е 23-24 °C. Годишната сума на валежите в долината на Траки варира от 530 до 650 мм, като по време на гроздобера пада до около 80-90 мм.
Южният регион се е наложил като най-добрия район за отглеждане на местния сорт грозде Мавруд, който се отглежда главно в районите около Асеновград, Пазарджик и Пловдив. Името Мавруд вероятно идва от гръцката дума „мавро“, която означава „черен“ и се отнася до дълбокия тъмен цвят на виното. Късното поникване на гроздето се възползва от топлата и суха късна есен и дава мощно и пълноценно вино, което има добър потенциал за отлежаване и зреене.
Що се отнася до международните вина, от червените сортове грозде Каберне Совиньон и Мерло по-специално се правят най-добрите вина. Въпреки това в огромните пространства на Тракийската низина в множеството винарски изби се произвеждат почти всички червени винени сортове. По същия начин белите вина като Мускат, Мускат Отонел, Димят и Ркацители се чувстват много добре в тази част на България. Общото съживяване на региона с подобрена технология на пресоване дава забележителни вина и обещава бляскаво бъдеще за Тракийската долина.Пловдив в сърцето на региона, Стара Загора на североизток и Ерущица на запад се очертават като центрове на винарския район, въпреки че Перущица, Брестовица, Асеновград, Хасково и Любимец също не трябва да се крият.

Вина от Тракийската низина

Долината на Струма - Югозападен район на култивиране

Най-малкият лозаро-винарски район на България носи името на едноименната река и обхваща едва 10 000 хектара. В южната си част той граничи с Гърция и се отличава със средиземноморски климат. Кафявите земни почви от вулканичната праистория и сравнително високите годишни температурни суми от 4100°C във вегетационна фаза от 220 до 230 дни са оптимално подходящи за отглеждане на вино при тези условия. Тук виното може да зрее спокойно до края на ноември. Средната температура на най-топлия месец достига максимални стойности от 25°C. Средните годишни валежи са около 530 мм.

Топлото и сухо лято и меката зима са дали началото на специалния български сорт грозде Мелник в този лозарски район. Това мощно и плътно червено вино доминира в долината на Струма с дял от 75%. Широколистният Мелник развива богат и ароматен букет с отлежаването си и придава екзотичен привкус.
Международните сортове, които се отглеждат, са предимно Каберне Совиньон и Мерло. По-големи винарски изби са разположени в Дамяница, Хърсово, Петрич, Сандански и Благоевград.

Долината на Струма е известна не само с виното си - като граница между Тракийската империя и Македония, тя често е била сцена на военни конфликти в древността.

Вина от долината на Струма

Пет винарски региона с впечатляващи винени аспекти

Пет лозарски района с добра комбинация от местни традиционни и международни лозя.

Като цяло вината от обляните от слънцето райони на петте лозаро-винарски района на България обещават благородна наслада, която разширява небето и открива хоризонти. За нас е удоволствие да направим тези съкровища достъпни за вас, така че слънцето на България да потече в чашата и сърцето ви!